Смях и забавления

fun-6.com

Вървях днес по улицата, никого не закачах. Видях, че продаваха цветя. Нещо ме чукна в главата, отидох и купих НА СЕБЕ СИ една роза (това е цвете). И тръгнах да се разхождам с нея. Порази ме това как се промени отношението на околните към мен, те започнаха да се държат някак си снизходително, а минаващите момичета с голяма завист поглеждаха цветето. Няколко пъти подхождах с различни въпроси към момичета, а те с такава готовност ми отговаряха, при което беше видно съжаление, че ги напусках, благодарейки. Не по-малко от десет пъти компании от момичета подхождаха и просто питаха: “Това цвете искате да го подарите на нас?”, първо отговарях, че бих го подарил с удоволствие, а след това, че са го подарили на мен, така че на момичетата очите от орбитите им изкачаха от такъв отговор.
Това може да помогне на някой, който се страхува че ще го окършат при първия подход. Тук вие печелите:
- веднага е разбираемо, че вие подхождате не за социологическа анкета/ реклама /продажба, - на вас ЩЕ ИСКАТ да ви помогнат, дори и да помолите за малка услуга (например, да отидат и да купят бира, както правих аз),
- Вие привличате интереса – ВИЕ СЕ ОТДЕЛЯТЕ ОТ ТЪЛПАТА!!!
Как подхождах аз, на лицето – винаги с “глупава” усмивка “до ушите”. – Извинете, може ли да ви помоля за една малка услуга? (1)
- Да
- Трябва да купя бира, ПОМОГНЕТЕ, не знам каква да избера.
... Тръгна с удоволствие.
- (1)
- Да
- Подскажете ми къде се намира най-близкото кафене... ще ме изпратите ли до там, моля ви.
И така нататък. В крайна сметка аз подарих това цвете на едно мило момиче-сервитьорка в кафене, където аз често сядам. Момичето се разтопи.

Беше понеделник. Разхождам се по проспекта от универсалния. Виждам интересно момиче, което върви пред мен. Как да се запозная оригинално с нея – нямам идея. Мисля си: “добре, господ да й помага”. Вървя си, не я догонвам. Виждам, че рязко свива към магазина. Вървя след нея. В магазина забелязвам какво търси (чорапогащник). Излизам от магазина. Вървя си спокойно. Тя върви след мен, малко по-бързо от мен, ето защо след около половин минута вече вървим един до друг, тя ми е от ляво. Две минути вървим така, аз не й обръщам никакво внимание. След известно време тя отново рязко свива и влиза в някакъв магазин, аз продължавам да вървя напред без да се оглеждам. Минавайки 200 метра се обръщам и виждам, че тя излиза от магазина. Влизам в някаква аптека. Изчаквайки я излизам, при което така, че да вървя пред нея. На пътя ми – галантериен магазин. Влизам в него, тя след мен. Отново забелязвам, че търси чорапогащник Излизам. Тя след мен. Определям къде е най-близкия магазин с интересуващата я стока. Спирам за да пресека пътя. Тя застава до мен, поглеждам я,усмихвам се, тя се усмихва в отговор. Пресичам пътя. Тя след мен. Влизам в магазина – влиза и тя. Бързо го обикалям, излизам. Вървя по-нататък. В далечината се появява ТЯ (излиза от магазина). Купувам цвете (идея си нямам как се казва, но е необичайно). Отново вървя напред. Т.к. тя върви по-бързо от мен, то на поредната пресечка ме настига, застава до мен. Цветето държа така, че да не го забележи. Отново й се усмихвам, и тя на мен, тогава в този момент аз се обръщам към нея с цветето:
- Това цвете аз искам да подаря на прелестната непозната, която ме преследва вече цял половин час. (трябва да отбележа, че времето беше мразовито, ръмеше, температурата – около +2С)
- Благодаря.
- Казвам се Андрей. Знаеш ли, за да продължим нашето запознанство нека да хапнем в някое хубаво кафене, аз знам едно наблизо, там е УЮТНО, ХУБАВО и СПОКОЙНО, там всичко се готви по-домашно му, лично на мен ми харесват техните пирожки с хайвер. Ще отидем МИЛО ще поговорим. Аз забелязах, че ти идваш от универсалния магазин, така че предложението ми сигурно е добре дошло. А след това ще продължиш да търсиш твоите чорапогащници. – Хайде. Това е, отиваме с нея в приятното кафене. Говорим, разбирам как се казва, ходим по магазините и в края получавам телефончето.
Ето какво аз разбирам под оригинално, до известна степен, достатъчно неочаквано и приятно за момичето.



Днес използвах шаблон – желаното не постигнах, но за това нямам вина аз. Той се запознава с една от тях, без да обръща внимание и без да обижда останалите. В студентско кафене седяха три момичета на една маса. Една от тях ми хареса. Момичетата общуват – едни такива сериозни. Подхождам. Присядам на ъгъла. Усмихвам се.
- Извинете, че прекъсвам разговора ви.
- Не, нищо. (усмихват се)
Обръщам се към приятелката на момичето, което ми харесва шепнешком, така че другите да не чуят:
- първо, казвам се Андрей. И второ, бих искал да те помоля да ми изпълниш една молба. Тя е от личен характер и няма да те напрегне. Става ли?
- А за какво става дума?
- Моля те, запознай ме с твоята приятелка! (казвам го така, че всички на масата да ме чуят).
- Добре. (обръща се към момичето). Той се казва Андрей, тя се казва Ира.
- Много благодаря. (обръщам се към Ира). - Ира, обичаш ли изкуството?
- Всъщност, не особено.
- Разбираемо е, разбирането идва с течение на годините. Имам предвид театралното изкуство.
- То ми харесва.
- Превъзходно. Виждаш ли, Ира сега имим малко време, приятелят ми ме чака. Моля те, остави си координатите и аз ще ти позвъня, така добра ли е?
- Късно е. (и ми показва безименния пръст на дясната си ръка). Омъжена съм.
Извинявам се. Тръгвам си. Направих добро впечатление на момичето, усмихвах се, имаше интерес. Провал. Но нищо. Затова пък УТРЕ...



Това се случи миналата година в санаториума.
Запознах се с едно момиче. (До този момент просто се споглеждахме и се усмихвахме едни на друг). Аз разказвам вицове, весела компания, ТЯ също се смее, включва се, накратко не изостава. Казвам й:
- Ох, колко си красива, как бих те прегърнал.
- Прегърни ме. (усмихва се). (прегръщам)
- И целунал.
- Целуни (отново се усмихва, като че ли на шега). (лекичко целувам) Казвам като на шега:
- Хайде да отидем да правим деца.
- Хайде.
Хваща ме за ръката, под и обезумелите погледи на хората около статуята, се отдалечаваме. Разхождаме се в горичката, държим се за ръце, шегуваме се – когато едва-едва се стъмни...



Случи се днес. просто се разхождах по улицата. Виждам срещу мен върви много симпатично момиче. Рязко тръгвам срещу нея.
- Здравей. Точно теб търсех!
- А-аа, еее.
- Не ме гледай така, аз също те виждам за първи път.
- Аааа, еее.
- Обичаш ли театър?
- ДА.
- Виждаш ли колко прекрасно се получава. Да, помежду другото, казвам се Андрей.
- А аз Катя.
......
Пропускам веселия разговор. Уговорихме се да се видим преди спектакъла. За телефон не попитах.
Беше малко по-рано. Влязох в библиотеката. Виждам седи САМОТНО симпатично момиче. Сядам до нея. Седя няколко минути като идиот. Нищо не ми влиза в главата. Просветва ми гениална мисъл, а защо да не взема една книга. Отивам до картотеката. Хващам кутийка с букви СК. Хващам картонче със Приказки и митове на папуасите наури. Поръчвам. Сядам. Чакам. А момичето пише реферат и се е обградила с книги. При това всички названия едни такива специфични – така и не успях да запомня. единственото, което разбрах, беше това, че бяха свързани с влиянието на определени отровни вещества върху метаглобиновото образуване (или нещо от този род).
- Извинявай, че те прекъсвам. Аз трябва да поседя тук още четиридесет минути. Дай да прочета една от твоите увлекателни книжки. Тя ми дава, при това тя нито за минута не се замисли,за какво ми са те, темата е специфична. Попрочетох. Взех своята книга. Момичето я видя. Силно се заинтересува. Побъбрихме. Изясних си как се казва. Къде учи. Отвлякох се за няколко минути – един мит ми хареса. Тя рязко става с нещата си и си тръгва. След минута ставам и аз и отивам да я търся. Няма я никъде в сградата. Облякох се, излязох на улицата. Обиколих – пак я няма. Накратко – изгубих я. Най-вероятно е останала някъде в библиотеката.
Имаше още един пикап този ден, но в процеса на общуването разбрах, че тя не ме интересува и не се заинтересувах къде мога да я намеря.



Сега си спомних нещо от пикапа на последното момиче – може би някой ще се заинтересува. Както вече писах – подходих към момичето. Подсторих се под позата, след минута по дишането. И ни в клин ни в ръкав започнах разговор, но с такава интонация като че ли се познаваме от много отдавна и аз като че ли продължих незавършена тема на разговор. Най-интересното беше това, че след известно време и в мен се появи чувството, че се познаваме отдавна. Момичето беше изкарано от релсите – тя не разбираше какво прави и се подчиняваше на моите указания. Това, което исках го съобщавах със заповеднически тон къде ще ме намери когато започне блус. Ти самият, Валери, сам обсъждаше и се смееше когато видя това отстрани (особено на жестикулациите). На блуса не дойдох, появих се преди да свърши. Тя стои с приятелката си на указаното място. Аз подхождам, извинявам се и отново с “приятелски” глас казвам: “Не се разстройвай. Аз ти обещах последния блус. Когато започне ще бъда тук. Разбра ли?” Когато започна танцът тя се появи от тълпата и аз тръгнах да танцувам.
Защо го разказвам това. А затова, защото такова нещо се случва с мен вече два пъти. При което и в двата случая аз постигах потресаващи резултати: в началото на запознанството ние не се познаваме, а в края единственото нещо, което ни пречеше да завършим в леглото всичко, това беше моя ступор (по това време вече се целувахме...) и рязкото изпращане на момичето до тях, и в двата случая аз се сбогувах на спирката, въпреки че ме канеха на чаша чай J Последното момиче също така я изпратих до тях, в очите й се четеше съжаление.

Отивам сутринта в университета. На една спирка влиза симпатично момиче, застава до мен (аз съм седнал), поглежда ме, аз й хващам погледа – усмихвам се, тя се усмихва в знак на това, че е разбрала моята усмивка. Идва моята спирка, слизам. Момичето поглежда след мен. Влизам в университета. Бързо преминавам към противоположния изход ~ 200 метра коридори. Отивам на изхода. Влиза тя (слязла е на следващата спирка). Подхождам. Усмихвам се. Тя отново се усмихва в отговор. (Аз) – Ааааа.... разбирам, че в главата ми нищо оригинално не изниква, а да казвам “привет”, “извинявай” – нямам никакво желание) (отново Аз) – извинявай.... (обръщам се и си тръгвам, в края на краищата в един университет учим, ще се срещнем пак)
P.S. стана именно така, както го написах, в понеделник 06 април. В сряда 08 април. Валера, аз разбрах, защо не възниква желание да пикапя, най-малкото при мен.
P.S.: Днес си спомних, на семинарите по НЛП тренера говореше, че при жените е най-добре котвата да се поставя на лявата ръка, а при мъжете – обратно. Тъй като дясното полушарие на мозъка (при жените е по-голямо от лявото) отговаря за чувствата). И въобще, ако водите задушевен разговор с момиче или се опитвате да я убедите в нещо – дръжте я за лявата ръка.

Днес беше. Пътуваме с приятел в автобус, отиваме на фризьор. На задната площадка самотно стои симпатично момиче. При което е видно, че тя е стеснителна и плаха. Подхождаме с приятеля ми към нея. Аз започвам светски разговор с приятелят ми за ситуацията в Югославия и за видовете руски самолети. Видно е, че на момичето й е абсолютно безинтересно, някак си се отстранява от нас. Рязко сменям темата на разговора. Започвам тъпа, но забавна игра. Казвам на приятеля си: “Сега аз ще изговарям числа, а след това ти звучно ще казваш БАХ!”
- едно
- БАХ
- две
- БАХ
- три
- БАХ
... (момичето започва с интерес да поглежда към нас)
- 23
- БАХ (момичето се усмихва до уши)
- 24
- БАХ (усмивката става все по-широка и по-широка, нетърпението също е забележимо – “как ли ще завърши всичко това?”)
- 25
- БАХ
- 26
- БАХ
(АЗ) – така бяха разстреляни 26-те бакински комисари
Приятелят ми ляга от смях на пода, момичето също не може да се сдържи. Аз имам сериозно лице като на хирург, изразяващ недоумение защо е този смях. (Аз на момичето) – Искате ли да чуете една тъжна история. (Момичето) – Да, разбира се. Разказах й историята за таралежа и за тримата богатири. Отново падат от смях, въпреки, че я знаеше. (Аз) – аз забравих да ви представя (посочвам приятеля си и момичето), той се казва Игор, а вие? – Дина. – Дина, Игор, приятно е да се запознаем. Аз съм Андрей.
Поговорихме си още няколко минути. Разбрах къде отива. Постепенно се подстройвам под положението на тялото й, маниер на говора, под дишането, накрая. Плавно превеждам разговора.
- На теб ДАЛИ ти харесва пролетта?
- В смисъл?
- Оооо, пролет, сърцата се разтапят, иска ти се да обичаш и да си обичан, нали?
- Ами, да.
- Прекрасно, а сега си представи: колко хубаво би било, в тихата пролетна вечер, да седиш на отворения прозорец, да наблюдаваш залеза, да чувстваш ЛЕКИЯ и топъл вятър. Ти слушаш звуците на птиците, ТИ СИ СПОКОЙНА, ОМИРОТВОРЕНА, (моят говор става все по-бавен). Ти виждаш как потрепват листата под полъха на вятъра, слушаш техния шум, чувстваш как твоето тяло се ОТПУСКА (вече при тази стъпка беше видно по очите колко далеч беше момичето от мен, тя е някъде там, в себе си, в стаята, наслаждавайки се на идилията на пролетната вечер). ...
Още няколко пробягвания по каналите на възприятието с внушения за добро състояние, и е забележимо: нейното лице се отпуска, погледът е насочен неразбираемо накъде – през мен – тя не е напрегната ... На теб ти е леко ... ти искаш нещо ..., засега все още не ти е ясно какво ... Ти си самотна...
Най-вероятно имаш желание да позвъниш на някого... Най-вероятно на мен (усмихвам се, момичето в този момент също мило се усмихва)... На теб ти е приятно да поговориш по телефона с интересен млад човек... (пауза 15 секунди). След разговора... постепенно БОДРОСТТА ТИ СЕ ВРЪЩА. Ти вече можеш да чуеш шума на колите по улицата. Твоята спирка дойде. Време е да слизаш. Това е моя телефон. Подавам визитна картичка на един хотел, на обратната страна е моето Име и телефон. Момичето идва на себе си, МОЯТ ПРИЯТЕЛ СЪЩО!!! След това аз дълго време го бъзиках. Това беше първият път, когато приложих хипноза на непознат човек.
Момичето слезе. Нейният телефон не ми беше цел, аз понякога я виждам в университета и винаги мога да я заговоря ако ми е нужно. На мен ми е по-интересно дали ще ми позвъни?
Еврика! Разбрах! Аз знам къде се крият симпатичните момичета в нашият град от 7-8 вечерта. Те всички се крият от жегата - на плажа. Отидох днес на един с две познати. И трябва да кажа, съжалявам, че не отидох сам. За пикапьора, това е просто разточителство някакво: Плувам, никого не закачам. Покрай мен с бътерфлай прелита ангелско създание: - Аз просто съм поразен от вашата храброст! – А защо? – Как защо? Вие не си ли страхувате от крокодили? – Не, не се страхувам. – Превъзходно, а може ли да поплувам до вас, аз трябва да стигна ето до онзи остров. – Поплувахме.
По пътя се представих, разбрах как се казва, къде учи. Излязохме на брега. Попитах за номера на телефона й, ами ако пак ми потрябва помощта на това храбро момиче, което не се страхува от крокодили. Форми – близки до 90-60-90. Светлоруса, с големи очи и пухкави устни. Не се страхувай, сладурче, няма да те третирам повече, отдалечавам се. Нали ти остана приятно впечатление за мен? Момичето е със символично име – Виктория.
В девет вечерта си тръгваме от плажа. Момичетата, с които бях, решиха да отидат в нощен клуб Багира. от 21 до 23 часа входа в клуба е само за момичета, при това безплатно. Доведох ги. Пуснах ги. Вървя и попътно се опитвам да си спомня телефона на Виктория, дявол го взел, забравих. Но на пътя ми – две създания, едното върви – високо навирило нос, другото мило се усмихва. – здравейте прекрасни дами.
- Здравейте.
- Вие, разбира се отивате в Багир. – Даа-а.
- Ой, аз искам да дойда с вас, може ли? – да. – Тогава... казвам се Андрей.
- Тогава ни се казваме Катя и Света. – Света, усмихни се. ;)
- Катя, ние ще се видим в Багатир, но за всеки случай, остави ми телефона си, току виж не ме пуснали, ще кажат, че нямам още 18. – помни ХХ-ХХ-ХХ
- Сбогом, прекрасни дами. J Света, Света, ти си мислеше, че исках с теб да се запозная? Грешиш, твоята приятелка Катя е къде-къде по-интересна от теб.
Да, Багира е просто поредното разточителство за пикапьора и за този, който просто иска де подкачи с момичета след 23.00. А какво ли правят тези дяволи докато в клуба отсъстват лица от мъжки пол. Те свалят от себе си всичко, освен гащичките. Докосват се една друга. Играят различни игри. Например избират Мис Цицки на Багира за вечерта. Не ми ли вярваш, приятелю? Аз това с очите си го видях. И по разкази на очевидци, това става всяка вечер по времето, когато не пускат мъже. А какво си говорят помежду си? Ако можеше да чуеш, малкия! Какво, ти вече не си малък? Извинявай. Аааа дори и да не си малък. Още по-добре, мисля, че ще ти хареса това, което искам да ти предложа в следващото писмо.
Тема: тъпите първокурснички.
Бях днес в университета и видях тъпите абитуриентки. Тъпи, но нагли. Специално не пикапих. Но да завърша добри отношения с 2-3 хубавички телца, успях. Пикапът на абитуриентки въобще е още едно разточителство за пикапьора, нищо не ти и трябва да знаеш. На момичетата покрива им е съборен още от необичайността на обстановката, всичко им е ново. Всичко е необичайно. Те са загубени, събират се на изплашени стада, стадата на свой ред се сливат в по-големи стада, а те на свой ред се носят по сградата на университета по следния маршрут: деканат – програмата – тоалетната – прозорците – деканат – профком. Очите на абитуриентките са изцъклени, на по-старите курсове гледат с нежност и боязън, но без уважение. Ако някоя личност се отклони от стадото и се завре от уплаха в петия ъгъл на коридора, то тя просто може да бъде пикаааапена с вкус. При това във всички дупки ;) В ушите, например. От думите, лекции, конспекти, сесия, поправка, зачот и лятна практика те изпадат в каталептически ступор и с изплезен език жадно душат въздуха. И още по-силно се залепват за ъгъла, коленете им се подкосяват, ноздрите се разширяват.
Тук се появява Андрей Владиславович Афанасиев и нежно съобщава: “Не дрейфирай, старо, ще минем”. От такава морална и емоционална поддръжка “старата” се изправя и се интересува от курса. Чувайки, че курса е още на 24,78 се успокоява. И се интересува на какъв курс съм Аз сега. Разбира, че курса е по-висок от трети и е по-нисък от пети. Готова е да налети на бедния четвъртокурсник направо в коридора. Разбирайки, че моето анално отверстие е вече обработено и то не от кой да е, а от преподавателя ми по икономика, по полови признаци повече приличащо на същество от женски пол и прикрива пъпа (своя) със своята малка длан. Предлагам своята помощ в мат. част, т.е в безвъзмездно предаване на кутийка вазелин. За тази операция ми е необходим телефонния й номер и кодовото й име. Дава адреса, паролата и явката и се интересува къде е профкома.
Готино момиче беше. Днес разбрах още едно нещо. Всички момичета са мръсни и похотливи животни, които нарушават в човека способността да мисли трезво и ГО заставят (Човека) да СЕ държи по абсолютно непредвидим начин. Иска, например, Човека да направи нещо, например, да си остави самката, а тази самка пуска някакъв кофти миришещ хормон, който заставя човека отново да се гърчи по тази кучка. Накратко, всичко ще е готино. Трябва да се ходи в манастир. И монасите си имат монахини.
Нещо в корема ми се разбунтува. Влизам в закусвалнята “Веселия Хипопотам” още повече, че там работи едно познато момиче. Добре де, влязох, къде си? Ааа, днес не работиш! Заставам “на опашка”. Цялата опашка се състои от мен и СУПЕР момиче пред мен. Моето сърце започва бясно да се клати. Боже, такава непристъпна. Чакаш поръчка? Ами чакай, чакай. А аз засега ще изчакам. Ой, обърна се (аз съм със слънчеви очила). Пооглежда ме. Свалям очилата. Усмихвам се. Усмихва се в отговор, но погледа й остава, разглежда ме с интерес. Още веднъж се усмихва приветливо, взима си поръчката и си тръгва. – Ааа. Еее. За мен кола от половин литър. – Това ли е всичко? Тъпак съм. Та нали влязох да хапна, а пък взех кола. отидох в края на залата, за да не се виждам. Седя, плахо пия това което са ми лиснали в чашата. Скрих се зад колоната. Тук ти повече няма да ме видиш. Допивам колата. Тръгвам си дявол да го вземе от това заведение. Боже, какво става с мен? Аз ли съм това? Мен вече половин година откакто не ме е тресло така. Нее. Трябва да се запозная. Като идиот се връщам. Минавам покрай нейната маса. Е, не съм ли имбицил? Ой, тя пак ме разглежда. Усмихва се. Моята усмивка както се е навлякла от влизането ми, така си и стои. Минавам покрай нея. Главата ми като кулата на танка гледа ЦЕЛТА. ЦЕЛТА гледа кулата на танка, така че вече е полуобърната. Поръчвам ЧИИЙЗЗЗЗБУРГЕРИ. Полазиха ме тръпки. Сядам до нея. Гледаме се един друг. По дяволите, ако не стане няма да си простя такава слабост. Пък и какво всъщност ме спира? Нейната възраст? Та тя изглежда на 25. Ясно е, че не е20 годишна глупачка. Ти момиче си на не по-малко от 24 години. Ой, а на масата до теб има ключове. Какво е написано там? OPEL? Яко. Видях някакъв опел пред входа. Дали не е твоя? Какво ще правим? Дааа… Какво? Дояде ли си обеда? ааа. Не си тръгваш. Купуваш си вкусна пирожка. Връщаш се. Плавно ставам. Подхождам към НЕЙНАТА маса. – Извинете. Аз сигурно ви смущавам с мой внимателен поглед? – Не. На мен вече ми стана интересно ще додходиш ли или не. Честно казано, мислех си, че ще тръгнеш след мен и на улицата даже... – Е, какво, много ми е ПРИЯТНО, че съм предизвикал взаимен интерес. Интересно ми е да разбера твоето има. – Марина. – Марина, морска, значи. Родена от морето... – А ти? – Аз съм Мъжествен. – Абраша ли? – Единственият мъжествен абраша, който ми е познат от историята е Абраша Линкълн. Наречен в чест на автомобила. Всичко е много по-просто. Аз съм Андрей..... Съобщавам й, че имам работа и е време да тръгвам. Оставя си телефона. Взима моя. Няма да я изпращам до НЕЙНАТА кола и като пионер да тичам и да махам с ръка след нея. Ето, тръгнах си. Вървя, даже летя. И още как, с такава жена се запознах. Баща й заема водеща позиция в администрацията на нашата област. Преди два дни се е върнала от острови в Тихия океан. В общуването е непринудена. Накратко, курва. Няма да звъня. Ако иска – сама ще позвъни. Разхождам се по-нататък. Срещу мен върви симпатично момиче. От 10 метра вдига поглед от асфалта. Учудено ме гледа. Минава покрай мен. Спирам. – След такъв поглед на мога просто така да ви подмина. – А защо? (браво, твоята усмивка вече ми съобщи, не съм ти противен) – Казвам се Андрай. И при мен възникна един проблем, решението на когото изисква вашата намеса. Това е интересно. – А какъв? (оооох, как искри интереса в очите й) – Необходим ми е нов одеколон, но не знам какъв би ми подхождал (благодаря на Огурцов за старото шаблонче)... влизаме с нея в хубав магазин. Тя ми избира парфюм. Весело си бъбрим, изяснявам си как се казва, къде учи, номера на телефона... Това е, благодаря. Ще ти позвъня. Не се разстройвай.



Тогава бях още малък шестнадесет годишен подрастващ. И много ми се искаше да се чукам. Тя се казваше Маша. И беше готино момиче, въпреки че пътуваше с автобус. През есента на 1995 г. аз посещавах курсове за влизане в университет. Тя влезе в нашата група през ноември. Идваше вирнала нос. Стилна и недосегаема. Аз дори се страхувах да подходя към нея. Ами ако ме отсвири? Веднъж пътувах с автобус към университета. Маша седеше пред мен. Аз дори се страхувах да се приближа да нея и да я заговоря. На университетската спирка внезапно се каче контрольор. Аз излязох показах си билета. А ето че Маша не сполучи – нямаше билет. Беше пред избор – или да плати глоба от 1000 рубли(неденоминирани) или два часа да стои в студения тролейбус за нередовни пътници. Виждайки това подхождам. Връчвам за нея десетачка и се отдалечавам. Влизам в университета. Сядам зад своя първи чин. Влиза Маша, сяда до мен на първия чин. Мило бъбрим, благодари. След занятия я изпращам. Всичко беше много неочаквано. След това още два месеца бяхме просто неразделни, а след това по силата на своята детска неопитност я обидих, като й казах, че обичам едно момиче от класа. Но това вече е друга история. Изобщо не съм се канил да пикапя. А си тръгнах след като платих, тъй като се страхувах от нещо, а на Маша това направи впечатление. Нещо от типа на – такова момче. Плати и нищо не иска, дори благодарност.
Поуката: Хващайте моментите и не ги изпускайте.